Playground

Кажете каквото искате, но трябва да признаете на Страхил Велчев следното: човекът е сила. Записвайки и свирейки на живо под псевдонима KiNK, той се превърна в един от най-добрите изпълнители на фънк в техно и хаус музиката. Какво е то, по дефиниция, не е съвсем ясно. И това е красотата му. Музиката на KiNK обединява по най-добрия възможен начин. Предавайки духа и усещането на време, когато не е имало значение кои са лицата зад музиката, KiNK си играе с елементите на жанрове и поджанрове, сякаш бъдещето на всичко това е все още широко отворено. В същото време може да бъде обвинен в ретрофетишизъм, доколкото самият Папа е непогрешим. Чистата нужда да се пресъздадат моменти, чувства и преживявания - а не копия на съществуващи дизайни - беше това, което даде началото на продуцентската работа на KiNK. Родом от България, беше почти невъзможно да се добереш до всички записи и музика, които се захранваха в система от рейвове, клубове и магазини за плочи, изглеждащи далеч от София, а финансово това можеше да означава друга галактика. Желанието да си DJ без достъп до парчетата, които въртяха въртележката, означаваше, че трябваше сам да ги създаваш. И така, ето ни с един частен бутлегер, превърнал се в публичен гений и един от най-силните гласове в хауса, техното и не само. От ранните продукции на KiNK с Невил Уотсън до неговия хит за Ovum, интелектуален албум за Macro, тонове ремикси и парчета и неговия смайващ концерт, Playground сякаш смесва всичко това в един блендер. Едновременно звуково обобщение, реколтата от поле от идеи и изложбата на артист в разцвета на силите си, той работи и като своеобразен речник на KiNK: авангардни звукови пейзажи стоят редом до шумни хитове, класически клубни парчета и емоции в пиковите моменти намират своите идиосинкратични и съзерцателни еквиваленти - всичко това се излива като порой в суша.