Possibility Of Island: Разказът на Любомир Брашненков

Как се роди possibility of island и какво стои зад името?

Отдавна имах идея за солов проект. Дълго време правех музика под името fragile, но усещах, че това не е финалната форма. Искаше ми се музиката да има пиано и по-електро-синт звучене.

Името possibility of island е заимствано от романа „Възможност за остров“ на Мишел Уелбек. На английски заглавието се изписва малко по-различно и носи друго значение от това, което вложих аз. Дотам са приликите – не свързвам музиката си с текста на романа.

⸻

Проектът е разностилов. Какво свързва всички албуми?

Слушам различни стилове музика и всички групи, в които съм свирил, са били трудни за категоризиране. Това естествено се пренесе и в соловата ми работа.

При possibility of island всеки албум има своя концепция. Някои са по-ембиънт, други се движат между трип-хоп, електроника, експериментално и минимализъм. Три от албумите са свързани с театрална музика, правена за представленията на Елена Димитрова от Сдружение „Форс минор“.

Общото между всички проекти не е стилът, а начинът на мислене.

⸻

Кой всъщност е Любомир Брашненков и как започна да прави музика?

Като малък хващах китарата на приятели и дрънчах с часове, без да мога да изсвиря нещо смислено. Самият звук ме опияняваше.

Първата си китара получих около 15-ата си година. Не след дълго я счупих в главата на съсед, който ми каза, че не мога да свиря. А аз наистина не можех. След това си купих втора употреба със спестени пари от закуски. Със същите пари си купувах и касетки от тогавашните пирати.

Учител по китара имах за кратко. Изгони ме, след като му се оплаках, че имам мазоли по пръстите. Оттогава не съм имал учители и така и не научих нотите. Свиря по слух и вдъхновение.

Почти веднага започнах да пиша собствени песни. Днес бих ги нарекъл меланхолично-наивни, но тогава много се гордеех с тях.

⸻

Разкажи за албумите си

Всеки албум е отделен свят.

reflected (2019) е първият, в който се чудех дали да бъде изцяло инструментален. В крайна сметка включих вокал и направих колаборация с Valeska Jakobowicz от Хановер. Мастеринга поверих на Майк Марш.

under the storm little white beautiful moments (2020) е театрална музика по Самюъл Бекет – първият ми по-сериозен опит в ембиънт и modern classical.

theory of flight (2021) е единственият албум, изцяло съставен от песни, с множество гост вокалисти, всеки със своя собствена вселена.

simplified stereometric structures (2022) е опит да обединя различни парчета в едно цяло, като мозайка.

Следват още театрални проекти, където музиката не илюстрира, а създава среда.

⸻

Какво те вълнува в момента?

В момента работя по новия албум mOcean със Saturated Pixels. Подготвям и сборен албум с театрална музика с ограничен тираж касетки, както и музика за анимационен филм и нови сценични проекти.

Идеи има много. Времето е фактор.

Виж Албумите