Електрическата революция: Гид за начинаещи в jazz fusion

Представи си следната картинка: имаш чистия, свободен дух на джаза, който изведнъж решава да се облече в кожено яке, да включи дисторшъна на китарата и да забие на стадион пред хиляди души. Това, в най-общи линии, е jazz fusion. Този жанр е едно от най-дивите приключения в музикалната история, където импровизацията среща мощта на рока и груува на фънка. Ако досега си мислил, че джазът е само за тихи кафенета и хора с пури, време е да разбереш защо fusion-ът е истинското „лошо момче“ на музиката.

Големият взрив: Майлс Дейвис и кутията на Пандора

В края на 60-те години на миналия век светът се променяше бързо, а Майлс Дейвис не беше човек, който щеше да остане назад. Той взе своя тромпет, събра банда от гениални младоци и реши, че акустичното пиано и контрабасът вече не са му достатъчни. Когато излезе албумът Bitches Brew, критиците бяха в шок, а феновете – в напълно нов свят.

Fusion-ът буквално означава „сливане“. Тук няма правила. Можеш да чуеш сложни ритмични структури, заемки от индийската класическа музика или тежките бас линии на Джеймс Браун. Основната идея е свободата. Но не онази абстрактна свобода на фрий джаза, а енергична, електрифицирана и често пъти много шумна свобода.

Ако искаш да усетиш как звучат тези експериментални влияния днес, хвърли едно ухо на pdqb — ZETA-KOGNITION, където модерните ремикси на Alva Noto показват, че границата между джаз структурата и електронната текстура продължава да се размива по същия начин, по който Майлс го правеше преди 50 години.

Свещената четворка на инструментите

За да свириш или дори само да разбираш този стил, трябва да познаваш неговата анатомия. Тук инструментите не са просто „фонови“, те са оръжия.

1. Електрическата китара: Тук тя е кралица. Забрави за мекото "bop" звучене. Помисли за Джон Маклафлин или Ал Ди Меола – скорост, дисторшън и сола, които разтапят лица.
2. Синтезаторите: Чик Кърия и Хърби Ханкок превърнаха синтезатора в основен играч. Те не просто свирят мелодии, те рисуват космически пейзажи.
3. Басът: Тук басът излиза на преден план. Шамарният бас (slap) става задължителен елемент. Музиканти като Джако Пасториус показаха, че баскитарата може да е водещ мелодичен инструмент.
4. Барабаните: Това е сърцето на операцията. Повечето fusion парчета са в странни размери – 7/8, 5/4, 11/8. Трябва ти барабанист, който може да държи ритъма, докато целият свят се разпада около него.

Ако решиш да записваш собствените си джаз-рок експерименти вкъщи, ще ти трябва техника, която улавя всеки нюанс на инструмента. Микрофонът Audio-Technica AT2050 е железен избор за тази цел, защото многостранността му е точно толкова голяма, колкото и на стила, за който говорим. Той улавя детайла на чинелите и атаката на китарния усилвател еднакво добре.

Албумите, които трябва да чуеш (и да притежаваш на винил)

Разбира се, четенето за музика е като танцуването за архитектура – трябва да се слуша. Ето кратък списък с основополагащи творби, които ще ти "отвинтят главата":

• Mahavishnu Orchestra – Inner Mounting Flame: Ако търсиш интензивност, това е твоят албум. Бързина, огън и духовност.
• Weather Report – Heavy Weather: Тяхното парче "Birdland" е на практика химнът на fusion-а. Тук мелодията е по-достъпна, но комплексността под повърхността е изумителна.
• Herbie Hancock – Head Hunters: Фънкът тук е толкова дебел, че можеш да го нарежеш с нож. Това е албумът, който накара джазмените да танцуват.

За феновете на по-модерното и меко звучене, което пази духа на джазовата традиция, но я пречупва през призмата на съвременната продукция, препоръчвам Knowsum — Cherry Stone Pillow (LP). Той е перфектен пример за това как днешните продуценти използват "sampling" културата, за да отдадат почит на сложните хармонии на миналото.

Как да слушаш jazz fusion, без да се стресираш?

В началото fusion-ът може да звучи като хаос. Три различни инструмента свирят три различни неща, а ритъмът ти се струва като повредена перална машина. Спокойно, всичко е планирано.

Първо, фокусирай се върху един инструмент. Избери си баса и го следи през цялото парче. Виж как той изгражда скелета, върху който другите „лудуват“. Второ, търси повтарящите се мотиви (riffs). Колкото и сложно да става солото, обикновено има една основна тема, към която музикантите се връщат. Трето, не се опитвай да го „разбереш“ логически. Джаз фюжънът е физическо преживяване. Той трябва да те накара да почукваш с пръсти или да се чудиш „как, по дяволите, го направиха това?“.

Разбира се, слушането се превръща в истинско аудиофилско преживяване само с правилното оборудване. Ако си от хората, които не правят компромиси с чистотата на сигнала, можеш да разгледаш секцията ни с апаратура. Понякога детайлът, който ухото ти долавя при висококачествено възпроизвеждане, е точно това, което разделя шума от гениалната композиция.

Наследството и бъдещето

Днес елементи от този стил има навсякъде – от хип-хоп битовете на Flying Lotus до прогресив метъла на групи като Polyphia. Jazz fusion не умря в края на 70-те; той просто се дегизира. Той е в основата на всяка модерна продукция, която отказва да бъде сложена в кутия.

Когато ровиш в нашия маркетплейс, ще откриеш много издания, които на пръв поглед изглеждат като чист „хаус“ или „техно“, но ако се заслушаш в структурата на акордите, ще разпознаеш веднага онова непокорно ДНК на fusion-а. Жанрът е жив и продължава да мутира, което е най-хубавото.

Какво да имате предвид

Когато навлизате в този свят, не забравяйте, че терминът е широк. Някои албуми са по-близо до рока, други до електронната музика, трети са почти изцяло импровизация. Не се отказвайте при първия „труден“ албум. Експериментирайте с различни епохи и музиканти. И най-важното – пазете ушите си и почиствайте плочите си редовно, защото тези комплексни звуци изискват кристална яснота, за да бъдат оценени напълно.

Разгледай джаз винили